Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08.2013 00:31 - Този въздесъщ Стайнбек
Автор: stefanh1950 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1216 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 04.08.2013 00:39


ТОЗИ ВЪЗДЕСЪЩ СТАЙНБЕК

Човечеството има нужда от такъв факел като него,показващ ни онова състояние на духа и мисълта,които носят прогреса от тържеството на ума. И в същото време безкомпромисно бичува алчността и лакомията, лъжата,притворството и лицемерието,коварните и пъклени планове на нежния пол спрямо силния.

Ужасяващо и унизително е да гледаш и слушаш безкрайните напъни на самозвани ментори и всезнайковци в опит да натикат хората в рамката на груповата зависимост. А такива дал Господ с лопата да ги ринеш,свършване нямат.

 

Има мигове, когато човешкото съзнание засиява от тържеството. Случва се едва ли не всекиму. Усещаш го как расте или приближава досущ като горящия фитил към динамита. То е някаква тръпка в стомаха, блаженство в жилите, в ръцете. Кожата ти възприема въздуха и всяко дълбоко вдишване носи сладост. В началото доставя наслада като от протягане с прозявка; в мозъка ти нещо проблясва и целият свят пред очите ти започва да излъчва светлина. Човек може цял живот да е живял сиво,  в полята и горите на душата му да е царял мрак и печал. А събитията, дори значителните, да са преминавали безлични и бледи. И внезапно-тържеството-песента на щуреца гали слуха му, дъхът на земята се надига запял към ноздрите му, а шарената сянка под дървото се превръща в благословия за очите. Тогава човек се устремява навън като порой, който обаче не отнася нищо от него. И аз подозирам, че стойността на един човек в света би трябвало да се измерва със същността и броя на неговите триумфи. Може да са съвършено лични, но те ни свързват със света. Те са майката на всяко творчество, те придават разликите на отделните индивиди.

 Не зная как ще бъде по-нататък. В света се извършват чудовищни промени, техните сили могат да очертаят едно бъдеще, чийто лик да е още непознат. Някои от тези сили ни се струват зли може би не защото са такива, а защото имат власт да унищожават неща, които сме смятали за добри. Вярно е, че двама души вдигат по голям камък, отколкото един човек. Група работници могат по-бързо и по-добре да сглобят един автомобил, отколкото един работник, а хлябът, произведен в голям завод, излиза еднакъв и е по-евтин. Когато нашата храна, облекло и покрив станат рожба на едно сложно масово производство, тогава и в нашето съзнание ще навлязат масови представи, за да изместят всички останали мисли. В наше време масовото производство е навлязло и в икономиката, и в политиката, и дори в нашата религия. А това е опасно. В света съществува огромно напрежение, напрежение като пред взрив, хората са сковани и объркани. В такъв момент ми изглежда напълно в реда на нещата да си задам въпроси от рода на: В какво вярвам? За какво и срещу какво трябва да се боря?

 Нашият вид, човешкият, е единственият съзидателен вид и той разполага само с едно творческо оръдие-ума и духа на отделния човек. Нищо никога не е било създавано едновременно от двама души. Добро сътрудничество не съществува нито в музиката,  нито в изкуството, нито в поезията, нито в математиката, нито във философията. След като чудото на творчеството веднъж се е случило, групата може да го доизгради и разшири, но групата не може да притежава творческото хрумване. Неговата безценност се крие в самотния ум на отделния човек.

Силите, вложени в разбиранията на групата, са обявили война за унищожението на тази скъпоценност-човешкия ум. Свободното, не знаещо граници съзнание се преследва, ограбва, притъпява и упоява от безчестие, недохранване, потискане, принудително насочване, от зашеметяващите удари на уеднаквяването. Самоубийствен е пътят, по който, изглежда, е тръгнал нашият човешки вид.

 Ето защо вярвам, че свободният, търсещ ум на човека е най скъпоценното нещо на света. И аз ще се боря тъкмо за тази свобода на съзнанието да се движи ненасочвано в посоката, която си избере. И ще се боря против всяка идея, религия или власт, които ограничават или унищожават индивида. Защото, ако тържеството на човека може да бъде убито, значи ние сме загубени.

 

Джон Стайнбек





Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stefanh1950
Категория: Лични дневници
Прочетен: 39475
Постинги: 24
Коментари: 3
Гласове: 19
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031