Тя бе оплела в мрежите си Зефир – богът на ветровете и заедно бяха сътворили това пъклено дело. Омразата и лицемерието, притворството и манипулацията, суетността и себелюбието, алчността и истерията, покварата и долните страсти бяха взел връх над хуманното и благородното, над морала и човешките добродетели, над съпричастността и дълга. Цялата тази мерзост, бе родила една хидра, която трябваше да унижи и унищожи Човека в мен.

Оказах се силен и устоях, имах куража да се противопоставя на тази развилняла са вакханалия, а бурята отведнъж я напуснаха силите.

Рукна дъжд,  топъл летен дъжд. Този  дъжд изми всичката кал и мръсотия, освежи и мен, и природата. Огря слънце и душата ми отново започна да намира себе си. Велико прераждане! На небосклона, показа приказните си шарки, красива дъга. Изпарения покриха земята и започнаха да се възнасят нагоре към пречистеното небе.

В далечината, под дъгата и през изпаренията сe движеше към мен силует. Гледах и не вярвах на очите си, мислех, че съм сам в тази пустош, а тя, феята бавно приближаваше. Далеч, далеч по млада от мен и дръзка, сигурна в походката си и посоката,тя ме доближи. Усмихната и ведра ми подаде ръка – да тръгваме – рече тя.

-Дошла съм да те приютя,да те стопля и с любов да те даря.

Слушах и не чувах, гледах и не виждах, но усещах присъствието на едно мило и добро същество до себе си и това ми вдъхна сили и смелост да и подам ръка. Уверено поех дланта и,за да тръгнем по новият си път, а кадифеният и глас погали слухът ми.

-И да знаеш: мъжът,способен на дела,е обречен да бъде обичан. С годините идва мъдростта и ти ще бъдеш моят учител,а аз ще ти се отблагодаря с уменията на една жена.